Д-р Благовест Върбаков: За санитарен кордон или за нуждата от санитарен възел

Нейсе изборите за 51-ото Народното събрание отминаха къде прозрачно, къде не чак толкова. Големият брат взе, че сгащи неколцина избирателни сесии, които уж надлежно преброяваха бюлетините с нанесения вот на избирателя, т.е. на суверена, както обичат да подчертават политиците ни. И какво да види същият този избирател-суверен? Една (поредна) стъкмистика на получения резултат. Видя се едно своеобразно разиграване в условията на „тука има, тука няма“ в „полза“ на големите политически играчи. И ако за мнозина това е скандално, някога Ахмед Доган след един пореден избор за национален Парламент, когато имаше огромно обществено съмнение за манипулация на вота в полза на оглавяваната от него политическа сила, съвсем невъзмутимо отбеляза като безспорен факт, че купуването на избори било – видите ли – „много стара европейска практика“. То че е така, така е, но изречено от устата на водещ политик, върху когото общественото доверие е твърде колебливо и силно диференцирано – то е предимно в етническия сегмент на нацията, ни хвърли – както се казва – направо в „духовия оркестър“, без неговите избиратели. И тогава хукна да му се кара бившият американски посланик (и вече покойник) Джеймс Пардю, че не може тъй да се говори наизуст, да блещи глупости спрямо демокрацията въобще.

Когато Доган изрече това твърдение, гръмна скандал в Италия, че Силвио Берлускони е купувал гласове в своя полза на килограм, за което италианските медии надлежно удостовериха с безброй доказателства. На свой ред Берлускони невъзмутимо отрече и заяви, че неговата харизма била толкова магнетична, че дори и да го ненавиждали, щом го зървали на агитационните плакати (по път за избирателните секции), тутакси сменяли мнението си за него и с пълно убеждение му се доверявали. На това се дължал високата му подкрепа. Тъй се обясняваше на италианците, с което някои вбеси до неузнаваемост, че на една предизборна акция му разбираха устата, а други възхити от „откровението“ да се (само)изтъква за мачото на италианската политическа класа.

Поредният национален Парламент не е изненадващ в своята пъстрота от политически сили. Сбъднаха се прогнозите на социолозите, че основните двигатели на политическото действо ще бъдат двете коалиции ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, и в това не бива да има никакво учудване – избирателят-суверен ги предпочете за водещи, които би следвало да могат да излъчат общо коалиционно Правителство, естествено, загърбвайки политическата си самонадеяност от периода на предизборната надпревара. Струва ми се обаче, че тази надпревара изобщо не е спирала, дори и при наличието на скалъпено Правителство. Всеки от коалиционните партньори, уж сдържано, отправяше обвинения за заигравка с олигархични кръгове (по смисъла на обръчите от фирми, за което твърдеше Доган, че всяка самоуважаваща се партия е нужно да ги има) с цел печелене на повече електорална тежест и обществено влияние.

И така, дами и господа избиратели, наречени суверен, скоро предстои да чуем поредния парламентарен звънец, с което да се постави началото на предстоящия нов Парламент. Да спомена, че думата „парламент“ означава „говорене“ – който, както иска да разбира това. Та дали ще е ползотворен, в смисъл резултатен този Парламент, е въпрос на политическа култура, че и на визионерство, народните избраници (депутатите) да не превърнат и този път политическия диалог в една хистерясала говорилня.

Кирил Петков решил да отправи ултиматум към всички партии за „момчето“ Дилян Пеевски да не си и помислят по никакъв начин да общуват (да играят) с него, понеже същият бил олицетворение на „дълбоката държава“, неговата партия (едното ДПС) била влезнала в Парламента с масово купуване на гласове. И понеже Петков е убеден в това, иска всяка парламентарно представена политическа формация да се разграничи не само на думи от „момчета“, но и с собственоръчно подписани декларации за отказ, дамгосване на олигархията и заклеване във вярност на демокрацията. Искал солиден санитарен контрол срещу политика Делян Пеевски! Инак ПП-ДБ изобщо нямало да преговарят за евентуално коалиционно управление с ГЕРБ-СДС. И още, ако Борисов откажел такава декларация, означавало, че той предпочита Мафията пред България.

Цялата тази показна акция, понеже тя прилича на такава, за политическа екзекуция на „момчето“ е тъжна и жалка. Питаме се, защо само това „момче“, което de facto се явява „синчето“ на Доган, е обявено за политически аутсайдер, но не и неговият политически „баща“?! Българският избирател още помни, че раздавачът на порциите в държавата е тъкмо бащата Доган, както се и самоопредели, а не синът Пеевски. За Петков това не е ли от значение или понеже порциите на Доган свършиха, Пеевски е на прицел? Декларация против Пеевски! Добре, ще се съгласим, ама защо тогава Петков не подготви и декларация против замесените в афери с изборни алабализми, пудели, митници и т.н.? Като ще се изготвят декларации против „душманите на народа“, що вкупом не бъдат включени всички зависими от Мафията? Е, засега има само една декларация – тази срещу „момчето“ Пеевски.

Разбирам желанието за яростна съпротива срещу Мафията, но някак у мен остава чувството за избрана „съпротива“ срещу нея, но не и за цялостна – такава, каквато българският народ от десетилетия очаква. Иска се санитарен кордон, но срещу кого точно – „момчето“, „бащата“ или „браткото и баткото“? Струва ми се, че по-скоро това ще доведе до някакъв шпалир от кордони, но не и до действително очистване от мръсотията в българската политика. И понеже става дума за „санитария“, то изречена от не особено чистоплътни в политическите си действия политици, не е ли по-добре самите те да се подмият в „санитарния възел“ от (все)възможни користни политики?!